По мое мнение несъмнено най-важната причина, поради която жените посягат към алкохола, са емоционалните дефицити,за които дори не си дават сметка, че „живеят“ свой живот вътре в тях , друга причина са интерперсонални неумения да се общува без „помагач“, който „улеснява“ общуването. Пие се от тъга, от умора, от отчаяние, за оправяне на настроението, за кураж, за релакс. И капанът, който подмолно поставя на пътя им алкохолът, се състои в това, че никой не разбира кога точно е влязъл в него, а просто отдавна живее в капана.

Спецификата на женската зависимост от алкохола се състои в това, че е съпътствана от дълбоко вкоренено чувство за срам, наложено и утвърдено в социалната култура на европейското общество. Майката, жената, приятелката е разглеждана като закрилница на домашното огнище, като онази, която дарява живот и любов, бди над децата и тяхното израстване, изпълнява множество роли, без които светът не може да се реализира в пълнота. И ако свалим от пиедестала тази личност, която сме надарили естествено с огромно доверие и от която очакваме „просто всичко“, можем да разберем къде се крият корените на голямото и всепоглъщащо чувство за срам.

Точно това чувство води до специфични ситуации, които са благодатна почва за развитието на зависимост - пиене в самота, пиене, старателно укривано от близките и от ... себе си, пиене срещу огледалото, пиене от „отчаяние“. Зависимите жени много дълго, години наред, а по-някога дори вече умирайки, не са в състояние да признаят открито своя проблем, а за търсене на помощ дори не се говори